Инфраструктурният „бум“ е най-голямата заблуда, създавана от Бойко Борисов
  „Градим България!“. Помните ли този лозунг на ГЕРБ, който така упорито беше лансиран на последните избори? Звучи красиво, но истината е, че няма нищо общо с реалността. Същевременно обаче беше създаден един изключително агресивен мит за това как, видите ли, сегашните управляващи превърнаха България в строителна площадка и как никой не бил строил повече от тях. То не са магистрали, не е „инфраструктура“ – две митологеми, от които дълго няма да можем да се отърсим. Всяко от малкото и малките новосъздадени предприятия се „открива“ от премиер или президент въпреки, че нито единият, нито другият имат каквато и да е лична заслуга за съответната инвестиция. Да не говорим, че в България чужди инвестиции обикновено се правят не заради държавата, а по-скоро въпреки нея. Разбира се, премълчава, се закриването на стотици предприятия, близо трикратното увеличение на безработицата от началото на сегашния управленски мандат и катастрофалния спад на инвестициите в икономиката ни.
  Но да се върнем на граденето и инфраструктурата. Ето го факт №1. През 2011г. имаше около 16% спад в „инфраструктурното“ (инженерното) строителство спрямо 2010г. Не може да бъде ли? Ами, това го казва Националният статистически институт. А ние сякаш оставаме с коренно различно впечатление от паралелната реалност, която се опитва да създаде сегашното управление с помощта на присъдружни и контролирани медии. И забележете – както 2010-а, така и 2011-а са години, през които изцяло управляваха ГЕРБ. Нещо повече, общият спад на строителството през 2011г. беше 9,5%, т.е. спадът при възвеличаното инфраструктурно строителство дори е по-голям отколкото общия за бранша. На база текущите данни може да се прогнозира, че през тази година строителството ще спадне с още 7% спрямо предходната, а същевременно един по един започнатите от предишни правителства големи проекти приключват.
  Пак погледнете за минута сайта на НСИ в раздел „Строителство“ и ще видите рязък спад в броя на разрешителните за строеж през последните години. Те са над два пъти по-малко през 2011г. спрямо 2008г. Тежък е спадът и в строителните обеми – това обективно и безпристрастно го казва националната статистика. Данните на Камарата на строителите в България показват, че през 2011 г. обемът на изпълненото строителство е паднал под 10 млрд. лв. при 21.5 млрд. лв. през пиковата за сектора 2008 г. Затова не е чудно, че в момента се говори за поне 60 000 безработни строители – още един факт, който грижливо се пропуска от ГЕРБ. Вследствие усиленото „градене“ броят на фирмите, вписани в регистъра на Камарата на строителите, е намалял с една трета от 2008г. до днес – от ок. 6000 на ок. 4000. Същевременно общините дължат на строителни фирми към 200 млн. лева. От всички тези факти е ясно става ясно, че няма нито един показател, на базата на който да може да се заключи, че България има „градежен“ подем. Точно обратното – ситуацията се влошава от година на година.
  Известно е, че един от най-пострадалите сектори в последните години е именно строителният. Трябва също да се знае, че само европейските пари, гръмките обещания и биенето в гърдите няма да върнат бранша на пътя на растежа. Това може да се случи при цялостен ръст на икономиката, а не със застоя, на който сме свидетели при сегашния управленски мандат. Защото обекти като няколкото магистрални отсечки и метро спирки няма как да помогнат на всички фирми в бранша. Те са престижни, но обемите са относително малки и по тях могат да работят неголям брой компании. Да го подчертаем още веднъж – в количествено отношение ръст на строителството в България няма. Даже обратното – спадът е катастрофален. Колкото до качеството на сегашното градене – то ще започне да лъсва само след година-две.
  И така, градим България ли? Първосигналният отговор на много хора сигурно би бил утвърдителен. Защо ли? Защото това „дават по телевизора“. Защото всеки ден ставаме волни или неволни свидетели на възторжени репортажи или вербални интервенции от страна на управляващите за това как някъде са запълнени пет дупки или е реновирана някоя трикилометрова пътна отсечка. Голямата картина обаче е коренно различна и тя показва тотален спад по цялата верига – от инвестициите, през разрешителните за строеж, строителните обеми и заетостта в сектора. Сигурно някои от нас се замислят какви световни лидери са Барак Обама или Ангела Меркел след като не режат лентички, не правят първи копки и лични „инспекции“ или поне не ежедневно и пред камерите. И съответно не ги съпровождат раболепни и нахилени депутати и чиновници. Но нека им е зле на американците и германците – те от инфраструктура и магистрали нищо не разбират. Между другото не е съвсем ясно кога при толкова много интервюта и „инспекции“ управляващите успяват да вършат работата, за която са избрани, но това е друга тема. Явно измерителят на измерителите са прерязаните пред медиите лентички и първите копки. Да не говорим, че инфраструктурата е сведена основно до асфалт и груб строеж, т.е. залага се на фасадата без да се мисли системно и дългосрочно. Работата е на парче, а „на витрината“ се слагат няколко проекта, които до един са били започнати години преди това. Нищо ново под слънцето, но популистката машина казва друго. Един пример за илюстрация. Наскоро беше завършено училище в гр. Съединение – проект с 29 годишна история. Това е чудесно и съответно беше гръмко оповестено лично от Бойко Борисов, но в държавата постепенно се закриват и потъват в разруха десетки училища без на тези събития да присъстват телевизионни камери и възторжени граждани. Нито премиерът, разбира се.
  Сигурно ГЕРБ нямат нищо общо и с проблема с некоректните обществени поръчки, който продължава и това е видно от масовото обжалване на процедурите. Те се обжалват именно поради факта, че много от възложителите си позволяват да вписват в тръжните условия дискриминационни, насочващи или тълкувателни изисквания.
Изводи Първо, „граденето“ на България е точно обратното на това, което преживява страната ни през последните три години, и вече е ясно, че само ново управление може да върне икономиката, а с нея и строителния бранш, на пътя на растежа. Второ, липсва каквато и да е стратегическа визия за „граденето “ – мисли се на парче и само с оглед на предстоящи избори. И трето, на пук на очевидни факти, управляващите сипят полуистини и откровени лъжи, и то с такава последователност, че дори дългогодишни строители започнаха да се питат коя е „реалната“ реалност – тази, в която са дълбоко затънали или предлаганата им от правителството. Между другото, според проучванията сред бизнеса, извършени от Световния икономически форум за целта на годишната класация по конкурентоспособност на националните икономики, неадекватната инфраструктура остава най-голям проблем за българските предприятия след корупцията и неефективната администрация. Едва ли има по-красноречива оценка за великото инфраструктурно градене на България.